Цел – разпадане на Европейския съюз

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Путин активизира сътрудничеството с евроскептиците, за да осъществи своята заветна мечта“.

През по-предната събота в Прага се състоя конференция на ръководителите на европейските партии с антиимиграционна насоченост, по време на която ръководителката на френската партия „Национален фронт“ Марин льо Пен заяви, че Евросъюзът се е изчерпил, а неговата ликвидация ще помогне за победата на десните партии на изборите за Европарламент. Тя пожела също така на Владимир Путин победа на президентските избори, които ще се проведат в Русия на 18 март следващата година. Вестник “Le Monde” цитира Льо Пен: „Що се отнася до „Националния фронт“, ние, разбира се, искаме да победи Владимир Путин, защото вярваме, че Франция и Русия трябва да подобрят двустранните си отношения“.

Днес Льо Пен и Путин не крият своята идеологическа близост и съвпадението на целите им – и двамата не харесват Евросъюза и сплотеността на европейските страни, още повече когато става въпрос да се предприемат нови санкции срещу Русия. Льо Пен и Путин имат един възглед и за развитието на своите страни, особено по отношение на миграционната политика – двамата манипулират умело общественото мнение, като правят от мигрантите основни виновници за безработицата, за терористичните актове и изобщо за едва ли не всички беди.

Марин льо Пен е ветеран на движението за разпадане на Евросъюза, който разработи миграционната политика и се опитва да помогне на жителите на тези страни, които някога са преживели колонизацията и всичките съпътстващи я проблеми в икономиката и политиката. За последен път тя посети Русия в навечерието на президентските избори във Франция на 23 април тази година. По време на посещението ѝ в Москва на 24 март френската преса писа обезпокоено, че Путин е постъпил подло, като се е срещнал с единия от кандидатите, което позволява да се предположи политическа заинтересованост от страна на стопанина на Кремъл.

Путин парира: „Ние изобщо не искаме да влияем по някакъв начин на ставащите събития, но си оставяме правото да общуваме с всички представители на всички политически сили в отделните страни, както правят нашите партньори в Европа и Съединените щати“. Той, разбира се, излъга за „правото да се общува“, защото никой на Запад не си позволява да проявява ангажираност и да подкрепя един от кандидатите месец преди изборите.

Тогава Клемъл заяви чрез Дмитрий Песков, че Льо Пен е дошла в Москва по свое желание. И че Путин не е обсъждал с лидерката на „Националния фронт“ финансова подкрепа за нейната предизборна кампания. Последното изречение накара да застанат нащрек мнозина, а след осем месеца, в края на ноември, Societe Generale, нейната дъщерна компания Credit du Nord и HSBC закриха банковите сметки на Марин льо Пен. Това стана след като на 8 ноември Националното събрание на Франция сне парламентарния имунитет на Льо Пен заради публикувани снимки със зверства, извършени от „ИДИЛ“ („ДАЕШ“). По ирония на съдбата тя беше наказана за същите правонарушения, за които в Русия раздават съдебни решения наляво и надясно, поставяйки зад решетките блогъри.

През март Льо Пен координира и отбеляза публично близостта на своите възгледи с възгледите на Путин: тя заяви, че „над света е надвиснала терористична заплаха“, нарече Русия и Франция страни, които са „реални борци с тероризма“, като добави, че Москва продължава да се бори с тероризма в Сирия, а Париж провежда операция в Чад. Сега пък, в Прага, седеше заедно с двама свои колеги по национализъм – с холандския политик Герт Вилдерс и чешкия Томио Окамура, организатор на конференцията.

Четиридесет и петгодишния Герт Вилдерс не е ново лице в политиката, той е депутат в парламента на Нидерландия от 1986 година, през 2006 година основа Партията на свободата. Той е известен с твърдите си антиислямистки изказвания, нарече при един случай Корана „източник на тероризъм“, като заяви, че би изгонил пророка Мухамад от страната си, ако живееше днес. На парламентарните избори през 2017 година Партията на свободата зае второ място, като получи 13,1% от гласовете на избирателите и зае двадесет места от сто и петдесет в Камарата на представителите на Генералните щати.

Задно с Льо Пен и Матео Салвини от италианската „Северна лига“ Герт Вилдерс обяви на 19 юли 2015 година за създаването на крайно дясната националистическа фракция в Европейския парламент – „Европа на нациите и свободите“, която днес е най-малката в Европарламента и се състои от тридесет и пет депутати. В нейния състав влизат четирима депутати от Австрийската партия на свободата, един от „Фламандски интерес“, един независим депутат от Великобритания и двама от полския „Конгрес на новите сили“. Мнозинството във фракцията е представено от „Народния фронт“ на Льо Пен – двадесет души.

Най-оригиналната фигура от троицата на пражката конференция е домакинът – четиридесет и петгодишният чешки политик Томио Окамура, доскорошен заместник на ръководителя на Асоциацията на чешките туристически агенции, съпритежател на няколко компании, сред които туристически агенции, автор на бестселъри, блогър, водещ на предавания, колумнист, издател на „Бирено списание“, роден в Токио, завършил техникум в Чехия.

Майка му е чехкиня от Моравия, баща му е от корейско-японско семейство. Довеждат го на шест години в Чехия, след това той отново отива в Япония, продава пуканки в едно кино. Когато се връща във вече обновената Чехия, става успешен бизнесмен, автор на бестселъра „Чешката мечта“. Благодарение на социалните мрежи печели популярност в Чехия. Но, представяйки се за борец с расизма и шовинизма, той заявява, че не вижда нищо екстремистко в предложението за „окончателно решаване на циганския въпрос“ като се създаде „независима циганска държава“ на територията на Индия и се изселят там чешките цигани.

Като се провъзгласява за чешки националист, Томио Окамура започва да се изказва още по-рязко за емигрантите, проявява открита ислямофобия. Известната журналистка Петра Прохазка сравнява Окамура с Алексей Навалний: „И двамата са „феномени на интернета“, популярни блогъри. И двамата се обръщат примерно към един сегмент на обществото – „средната класа“, недоволна от корупцията и закостенялостта на политиците. И двамата, в края на краищата, са привърженици на така наречения „цивилизован“ национализъм…“

Независимо от това, Окамура не успява да скрие зад епатажа проблемите с фалшифицирането на изборни подписки, а също така, както заявиха в Transparency International, и с прозрачността на негова бизнес компания. Томио Окамура е трета година лидер на „Движението за свобода и пряка демокрация“, което на парламентарните избори през тази година получи двадесет и две места от двеста.

Защо тази троица пое върху себе си отговорността за провеждането на антиимиграционната конференция, засега не е съвсем ясно. Но това, че се събират заедно, е много тревожен знак. Опасността от тези лидери за европейската интеграция не е само в това, че Льо Пен се познава отблизо с Путин, а Герт Вилдерс, както и Путин, обвини Запада за кризата в Украйна. Според Вилдерс „ЕС е отговорен за разпалването на безредиците в Украйна“, защото е предложил на Киев „по-тясно сътрудничество“.

Както пише Иржи Юст в чешкото издание Tiscali.cz, днес Москва се интересува повече от Томио Окамура, отколкото от известния с проруските си възгледи чешки премиер Андрей Бабиш. Окамура със своето движение ще бъде по-скоро идеологически партньор на Кремъл, като унгарската партия „Йоббик“, но не и финансов като „Народния фронт“ на Льо Пен. Окамура може да е симпатичен в кремълските коридори, но да си ислямофоб и ромафоб с азиатска външност, това е извън разбиранията даже и на руските политически технолози.

Въпреки това, Кремъл все по-ясно очертава главната си цел по отношение на Европа – да се разпадне Евросъюза, като се подкрепят европейските националисти, радикали и неонацисти – политици, близки по идеология до Путин. Той, както някога и Сталин, се плаши от всякаква интеграция на западните страни. Именно затова през 1955 година в противовес на НАТО беше създаден Варшавският договор, а след разпадането на СССР се появи хилавата ОДКС. Около Путин започнаха да се събират постсъветски негодници, руски националисти, имперци и шовинисти, а сега и близки по дух европейци, които не искат европейски ценности и интеграция, които им пречат да заемат по-значителни постове от сега. За Путин една слаба Европа е заветна мечта, бъдеще без санкции и нравоучения за правата на човека и свободата на избора.

Във връзка с провеждането на конференцията в Прага беше организирана протестна акция, но – ако се съди по социологическите изследвания, Чехия е една от най-скептично настроените срещу ЕС страни. Според допитванията, една трета от чехите оценяват негативно членството на страната си в Евросъюза. Удивително е, но в страната на Вацлав Хавел се засилват антизападните настроения, в парламента и в сената заседават чешки комунисти, а в популярни политици се превръщат олигарси и бизнесмени с националистически и проруски възгледи.

Преди два месеца френският вестник „Le Figaro“ публикува интервю с Томио Окамура, в което имаше и въпроси за Украйна. „Украинският президент Виктор Янукович видя, че Украйна стои на прага на икономически крах, и разсъди, че е по-добре да приеме предложението за помощ от Русия, а не от ЕС. В резултат от това последва въстание на Майдана. Тогава НАТО наруши своите задължения от 1989 година да не разширява своите граници по-далече от балтийските страни“ – поясни Окамура.

Едва ли е необходимо да изразяваме днес дълбока загриженост от активизацията на евроскептиците. Ярък пример: на скорошните парламентарни избори в Австрия победи Австрийската народна партия, чийто лидер, 31-годишният Себастиан Курц, беше обвинен в проруски позиции. Но още същата събота бъдещият канцлер на Австрия обеща да не отменя санкциите на Евросъюза по отношение на Русия.

Лидерството и популярността на националистите са свързани преди всичко с информационни манипулации и примерът на Франция показа, че второто място на Льо Пен на президентските избори съвсем не означава популярност на изборите за Сенат. Ако путинските евроскептици имат бъдеще, то ще бъде съвсем неспокойно, особено след серията скандали за намесата на Кремъл в изборите. Но, разбира се, не трябва да има отпускане.

https://pavelnik.blogspot.bg/2017/12/blog-post_25.html